Легендата на книгите-игри у нас, в интервю за knigi-igri.com


Въпреки трудностите с които се сблъсква авторa, жанра познат ни като книга-игра все пак успява да се наложи, сред читателите на фантастични произведения. В тази не толкова лека задача, ръка му подават Галина Томова-Станкева от “Еквус”, както и много други проявили интерес. За тези и други любопитни факти, предстои да научите сега.


Янчо Кунев:
Здравейте господин Николов. В началото на нашият разговор искам да Ви благодаря че отделихте част от ценното си време за нашите читатели. Нека първият ми въпрос бъде свързан с идеята за жанра книга-игра. От къде всъщност дойде тази идея, как се зароди, и с какви трудности се сблъскахте в хода на нейното развитие?

Любомир Николов:
Преди около 20 години случайно открих в антикварната книжарница една книжка на френски със странен надпис на корицата: “Книга, в която героят си ти”. Заглавието беше “Леговището на драконите”. Купих я от любопитство – и от тази случайна покупка тръгна всичко. Приключението ме заплени с възможността да бъде разигравано по стотици различни начини. Запалих се и реших да си изпробвам силите в този нов жанр. Започнах да нахвърлям в един бележник епизоди от първата си книга-игра, която по-късно щеше да излезе под заглавието “В лабиринта на времето”. После написах “Замъкът на таласъмите” и “Долината на изгубените сънища”, която беше издадена със заглавие “Огнена пустиня”. По онова време все още нямаше частни издателства. Опитах се да предлагам трите написани книги-игри в държавните издателства, но срещах едно и също отношение: “Абе, хубава книга, но защо трябва да бъде написана по този начин? Не може ли да е нормално разказана?”. Редакторите просто не искаха да рискуват с нещо, каквото не бяха срещали дотогава.
Междувременно дойдоха промените през 1989 година, появиха се частни издателства и от “Еквус” първи поеха риска да издадат “Огнена пустиня”. Почти веднага след това “Плеяда” издаде “Замъкът на таласъмите”. Успехът на тези първи две книги отвори пътя за още издания.


Я.К.: Очевидно не ви е било лесно в самото начало. Ще кажете ли няколко думи за хората, които ви помогнаха?
Л.Н.: Преди всичко дължа благодарност на Галина Томова-Станкева от “Еквус”, която пое риска за издаването на първата книга-игра. Благодаря също така на двама чудесни художници и приятели – Димитър Стоянов и Петър Станимиров, които сториха най-много за разцвета на книгите-игри.


Я.К.: Да поговорим малко и за псевдонима Колин Уолъмбъри. Как ви хрумна?
Л.Н.: “Огнена пустиня” излезе с истинското ми име. Но когато в “Плеяда” подготвяха “Замъкът на таласъмите”, започнаха да се тревожат, че книга от български автор няма да се продава. Наистина, в онзи момент книжните рафтове бяха затрупани само с преводна западна литература, предимно американска. Помолиха ме да си избера някакъв псевдоним. Тогава реших да направя анаграма от името си. Разместих буквите на Любомир Николов и след много проби се спрях на варианта Колин Воломбюри – тоест познатото ви Колин Уолъмбъри.


Я.К.: В дългогодишната си практика сте работили като журналист и преводач. По ваш превод е епоса „Властелинът на пръстените”. Какви спомени сте съхранили от онова време?
ЛН.: След като съм бил с 20 години по-млад, не мога да имам други спомени от онова време, освен хубави. Преводът на “Властелинът на пръстените” ми отне около три години, но трябва да се има предвид, че тогава все още не бях на свободна практика и превеждах само в свободното си време (а компютърната игра “Цивилизацията” гълташе доста от това време и дори от времето ми за сън). Живеех в една мансарда, където таванът протичаше при по-силен дъжд, а прозорчето напомняше амбразура на бункер. И бях влюбен – много влюбен... впрочем, влюбен съм и до днес.


Я.К.: Както се казва за любовта няма възраст?
Л.Н.: Разбира се!


Я.К.: Компютърните игри поизместиха книгите-игри. Смятате ли че те имат бъдеще, и какъв съвет бихте дали на всички онези последователи, и в частност по-младите автори, които се опитват да ги възродят?
Л.Н.: Само преди година бих отговорил, че книгите-игри са останали завинаги в миналото. Но днес с изненада откривам, че феновете са живи и са много. Очевидно е било твърде рано да погребваме книгите-игри. Гибелта им беше следствие от комбинацията на цял куп неблагоприятни фактори. Дори един от тия фактори да липсваше, нямаше да се стигне до изчезването им.
На авторите, които ще се захванат днес да пишат книги-игри, бих казал една дума: КАЧЕСТВО! Може би най-неприятното беше, че на вълната на ентусиазма се издигнаха, меко казано, слаби автори. Те пишеха както им падне, защото знаеха, че под етикета “книга-игра” могат да продадат всичко. И наистина беше така... но само до известно време. После читателите се отдръпнаха, продажбите паднаха, а пазарът се пренасити – и търговците отказаха да разпространяват книги-игри.
Ето, това не бива да се повтори. Автори и читатели са едно цяло. Интересите им са общи. Започнат ли да се надлъгват, ще се повтори старата история.


Я.К.: И за финал какво ще пожелаете на всички читатели на сайта?
Л.Н.: Не остарявайте! Бъдете вечно млади... и несериозни. Животът е прекалено суров, за да го приемаме на сериозно!

Все още няма коментари!

Публикувай коментар

(По избор)
  • CAPTCHA Image   Кликнете тук, ако неможете да разпознаете кода.
  • (Моля, въведете текста от картинката по-горе. Големината на буквите не е от значение.)

  • Поддържани икони: :) ;) :D :( ;( :* :P :|
  • Позволени маркери: <a> <i> <b> <em> <u> <s> <strong> <code> <pre> <p>
  • Всички други маркери ще бъдат игнорирани, освен ако са в <pre> (използвайте тези за блокове от кодове)
  • Външните линкове ще имат добавен rel="nofollow" атрибут