Книги-Игри

„Историята на Вортал” - първият разказ игра на най-младият автор на фантастични произведения Чавдар Ликов.

Вдъхновен от творчеството на легендарните имена в BG. фантастиката, като небезизвестният преводач на „Властелинът на пръстените ”Любомир Николов(Колин Уолъмбъри), Майкъл Майндкрайм или Димитър Славейков, Георги Миндизов (Джордж М. Джордж) и мн. други, писателят си поставя за цел, да следва мечтите и желанията си. Ето какво сподели, авторът на множество компютърни и ролеви игри, фентъзи разкази и др.

Янчо Кунев:

Здравейте господин Ликов. В началото на нашият разговор, искам да ви благодаря, че се отзовахте на това интервю, и да Ви поздравя за великолепният разказ. Вие сте един сравнително нов автор. Бихте ли се представили на кратко за читателите на нашият сайт и по специално за онези които не са запознати с творчеството ви?

Чавдар Ликов:
Здравейте. По образование съм библиотечно-информационен специалист. Явно писането ми се отдава, защото списвам истории от 16 годишен. Първият ми разказ се казва „Нови срещи“, публикуван в сборника българско фентъзи „Звяр Незнаен“. Последните 2-3 години съм се отдал на активна публицистична кариера и имам свой собствен блог на адрес http://librariafutura.wordpress.com, където читателите могат да видят фантастични истории, поезия и публицистика. Другото ми „отроче“ се нарича http://Anthrorevolution.wordpress.com/, където правя различни антропологични изследвания. Новият ми интерес към антропологията ме подтикна да следвам второ висше образование „Антропология“ в Нов Български Университет.

По отношение на писането се опитвам повече да представя действията на персонажи, отколкото да занимавам с умовете на героите своите читатели. Имам и подобни опити разбира се, но това е част от нещата. Като цяло наистина е малко трудно да гледам ретроспективно на творчеството си. Все пак мисля, че пиша все така добре, както винаги съм писал. Което само ме кара да се гордея от себе си, макар, че „скачането“ от проект на проект е сложна задача и изисква усилия. Все пак „граденето на вселените“ от нищо си остава една от любимите ми функции на писателската кариера.

Я.К.: И нека преминем към същността на разговорът ни, за първият ви разказ игра „Приключенията на Вортал”. Разкажете ни малко повече за историята, легендата?
Ч.Л.: Винаги съм обичал приказките за героите гладиатори. Не че толкова обичам едноименните филми. Просто експериментирам с различни похвати. Историята е линеарна. Исках да изкарам гладиатора от колизеума да го вкарам на кораба и да пообиколи света. Мислех, че ще е дълга история, но открих, че по-лесно ми се отдава да пиша кратки неща и да завързвам приключение след приключение. Не съм сигурен, че има такава записана история, а и дори да има тя е обсипана с религиозни постулати, каквито съпътстват всяка една книга, дори тя да е игра. Нещо, което е нормално, поне на пръв поглед.

Я.К.: Каква е идеята на този разказ, какво цели да внуши на читателя?
Ч.Л.: Не съм сигурен, че има конкретна идея освен да даде половин час удоволствие на читателя. Разказът не е направен за философски разсъждения, а и е твърде нов и си личи, че е твърде дебютен. Просто опипвам почвата на „малки глътки“ и откривам какво мога да направя и докъде точно мога да се разпростирам. Смятам, че мога да се харесам на някои млади читатели. Мисля, че има потенциал да се хареса на младата публика (10-18г.), повече отколкото на възрастните, онези, които са едно-две поколения преди мен. Просто защото той е повече въвеждащ към общата „картина“ отколкото хомогенен израз на творчество. Не очаквам че всички нови фенове ще нарамят химикалки и листове, за да играят „Кървав Меч“ или „Варварският Бог“. Изисква се време за да разбереш и оцениш този жанр. Ето защо смятам, че разказът ми е успешен – дава усещане и перспектива на читателя. Може да подейства като дебют за читателите в този толкова интересен и разнообразен жанр.

Я.К.: Разкажете ни за екипа с когото работите, за хората, които ви помагат в творческият процес?
Ч.Л.: Помагат ми автори като Александър Султанов (Ейдриън Уейн) и Георги Миндизов (Джордж М. Джордж). Мненията на авторите са поляризиращи и това ме вдъхновява да се вглеждам по-добре в детайлите и да прогресирам.

Като произведения съм особено много повлиян от историческия романист Валерио Масимо Манфреди и неговия роман „Империята на Драконите“, както и други романисти като Стивън Пресфийлд и Кон Игулден. Като книги-игри любими са ми Колин Уолъмбъри, Тим Дениълс, Майкъл Майндкрайм и Робърт Блонд. Харесвам линеарните епизоди онези които са тип „от 1 мини на 2“ и затова Майкъл е голямо вдъхновение както и Колин с неговите литературни похвати.

Я.К.: Това е само една част от Историята. Кога да очакваме продължение?
Ч.Л.: Ами, всяко нещо с времето си. По-простичко не мога да го кажа. Искам да измисля три отделни приключения, защото има три различни финала, като в последствие да свържа историята в една, последната част. Финалът ще е общ за всички, но по средата ще има три различни приключения. Чух разнообразни идеи и смятам да се занимавам по-активно върху продълженията в близките месеци. Искам да довърша и новелата си за Конан Варварина, както и разбира се да напиша други разкази или стихотворения.

Я.К.: Ще има ли в най-скоро време още изненади за вашите почитатели, и по-конкретно за тези на жанра Книга-Игра?
Ч.Л.: Разбира се, че ще има. Ще се опитам да надскоча дебюта си и да предложа нещо още по-добро. Това ми е целта при всяко начинание.

Я.К.: И за финал какво ще пожелаете на всички читатели на сайта?
Ч.Л.: Да не спират да четат и да се образоват.