Бащата на стратегическите книги-игри у нас, споделя за впечатленията и спомените си през годините.

За да научите интересни и вълнуващи неща, около кариерата на автора, четете ексклузивното ни интервю с основателят на „Господаря на мрака”, познат Ви като Джордж М. Джордж.


Янчо Кунев:
Здравейте господин Миндизов. Преди да започнем с разговорът ни, искам да Ви благодаря, че приехте предложението за това интервю. Нека поставим началото с няколко думи, свързани например, с увлеченията ви по жанра книга-игра, както и за първата ви книга-игра „Господаря на мрака”?
Георги Миндизов:
Здравейте! При мен запознаването с книгите-игри се получи малко нетрадиционно. За интерактивно онлайн приключение  научих в края на 80-те години от един фантастичен разказ „Игра на смърт”. За съжаление не помня автора. Загубил съм и разказчето, но мога на кратко да го представя.

Разправя се за едно момче, което се смята за „шампион на игрите”. Един вид най-добрия играч. Това момче си купува една дискета с игра, в която се описват приключения и на определени моменти му се задават въпроси какво би направил. Има и списък с разни странни предмети нещо като магически оръжия. В процеса на играта се оказва, че ако убие някой от противниците си при подобни обстоятелства загива реален човек. В играта са замесени негови приятели, преследва го тайнствен враг и т.н. Накрая все пак „най-добрия играч” успя да победи играта и да оцелее.

„Господаря на мрака” написах след като прочетох „Огнената пустиня” и „Замъка на таласъмите”. Книжката ми е доста наивна и лесна за изиграване. Според сегашните ми разбирания има прекалено разклонена схема.

Я.К.: Кажете нещичко и за екипа с когото работите, или накратко казано, хората които ви помагат в процеса на работа?
Джордж:
Мои книги-игри пуснаха издателства „Плеяда”, „Астрала”, „Мега” и „Бард” – изброени са по реда, в който излязоха книгите.

В „Плеяда” процеса беше най-облекчен. Представях ръкописа, казвах къде искам да има картинки и толкова.

Втората книга-игра, която написах „Звездни бойци” представих в ИК „Астрала” след като Любомир Николов издаде там „Трите камъка на съдбата”. Приеха я добре и така започна съвместната ни работа. Имам предвид, че наистина работихме заедно. Останал съм с много хубави спомени от „Астрала” и екипа на издателството. Всички там бяха много спокойни и търпеливи. Аз от своя страна съм доста импулсивен, лесно се паля, скачам от тема на тема и залитам по сложни схеми, но с тяхна помощ успявах да работя по-системно и подредено. Художникът на „Астрала” беше Спаско Ганчев. Нямате представа колко го измъчих тоя човек. Носех му каталози с оръжия, исторически енциклопедии и т.н. и го карах да рисува точно определени неща. Мога да кажа, че винаги се справяше отлично! С това издателство направихме няколко много интересни експеримента: конкурс за млади автори, логически конкурс с предметни награди, добавяне на мини настолни игри към книгите, опит за кореспондентска игра. Пак там имах консултант-историк, който ми помогна за написването на „Духът на прерията” и „Войната на Понтиак”. Въобще екипът на „Астрала” ми помогнаха да направа някои от най-добрите си книги-игри.

Издателство „Мега” – това е издателството, което имаше най-силния екип специализиран в книгите-игри. Петър Станимиров освен превъзходен художник и умел организатор беше и много запален по всякакви игри. В „Мега” имах възможността да се запозная с всички добри автори на книги-игри. Може да се каже, че по едно или друго време всички минаха от там и публикуваха по нещо. В „Мега” започнах с разширен вариант на „Арена”, която така и не излезе в последните броеве на „Мегаигри”. После се появи  „Командос” и стратегическите-игри…

От „верни до края” на издателството останахме само Елена Павлова (Върджил Дриймънд), Любомир Николов (Колин Уолъмбъри), Пенко Живанов (Роджър Уилко) и аз. По една или друга причина останалите колеги-писатели се включиха с ентусиазъм само в началото. После когато пазара беше наводнен от всякакви книги-игри един по един се оттеглиха.

Тук трябва да спомена и хората, които имат сериозен принос в създаването на игрите, но винаги остават „зад кадър”. Това са Джени Тодорова - коректор и предпечат и Станил (за съжаление не помня другото му име), който беше графичен дизайнер и се занимаваше с компютърното оформление на книгите.

Смея да твърдя, че в „Мега” дадохме началото на някои много силни проекта. Имам предвид списанието „МЕГА ИГРА” и разнообразните му експерименти, стратегическите игри, мега стартовете, паралелните игри и т.н. Все още съжалявам, че пазарните условия, въпреки всичките ни усилия, не ни позволиха да задържим жанра жив.

Искам да изкажа специални благодарности на Петър Станимиров и Станил, които ме научиха да работя с Photoshop и ме запознаха с основите на графичния дизайн. На Елена и Любо, от които се учех да пиша. На Джени Тодорова, която имаше търпението да поправя безбройните ми правописни грешки и ме научи, че запетайките не са „пауза докато мисля”, а  се поставят според точни граматични правила.

Накрая за ИК „Бард”. За никого не е тайна, че „Мега” беше обвързана с това издателство. Екипът им винаги са ни подкрепяли и никога не се намесваше пряко в работа ни (въпреки че можеха да го правят). Специално на „Бард” дължа много. Когато жанра замираше те, въпреки финансовите рискове, ми дадоха шанс да издам още една, две книжки. Пак те ми намериха работа като страньор и дизайнер в една печатница и по този начин до голяма степен предопределиха развитието на „кариерата” ми.


Я.К.: Да поговорим малко и за стратегическите книги игри. Доколкото съм запознат с творческата ви дейност, на този етап сте допринесли много. Разкажете ни за приносът ви в това отношение и за първата ви стратегическа книга-игра „Командос”, която бе представена у нас, като първата ролева игра?
Джордж:
Стратегическите игри се появиха като продължение на настолните мини-игри, които в „Астрала” добавяхме към някои книги. „Командос” беше предвидена да излезе във формата на „Битката за Америка” и в подобно оформление. Нещо като комбинация от книга-игра и бордова игра. По стечение на обстоятелствата представих проекта на „Командос” в издателство „Мега”. Петър Станимиров хареса идеята и дори измисли как да изнесем картите и фигурките извън книжното тяло и да ги направим цветни.

Не смятам, че „Командос” е истинска ролева игра. Вярно така написахме, но трябва да се има предвид, че до тогава не бях виждал ролева игра. Обясниха ми най-общо принципите и на мен ми се стори подходящо като начало. Така започнахме.

Всъщност стратегическите книги-игри, поне при мен, бяха опит да се комбинира обикновена книга-игра и карта, по която да се играе, плюс набор от правила, даващи основа на игачите, по която сами да съставят приключения. Някои станаха по-сполучливи, други не толкова. От позицията на сегашния си опит и познания виждам, че много неща не бяха направени както трябва. Допуснах много грешки, най-сериозната от които беше, че се подведох по ненормалните пазарни условия и оставих количеството да вземе превес над качеството. Друга основна моя грешка е, че не разработих изцяло и докрай една система, която да приспособя към различните сюжети. Лутах се от една крайност към друга и оставих много потенциално добри идеи без развитие.


Я.К.: И не ми се иска да приключим преди да ви попитам за първата Ви бизнес книга-игра „Пари и Гангстери”. Ще ни кажете ли няколко думи за нея?
Джордж:
„Пари и гангстери” е една от любимите ми поредици. Замислих я по времето, на първия разцвет на фондовия пазар в България. Тогава бях много запален „борсов играч”, дори си докарвах добри печалби от търговията с акции. Темата ми беше интересна и реших да я споделя с читателите на книги-игри. Смея да твърдя, че първата част стана много добра. Факта, че излязоха още две продължения е достатъчно показателен. Може би беше сложна, за по-малките, защото пристигаха доста писма с въпроси и молби за доразясняване. Най-често се настояваше за „повече и по-големи битки”. За съжаление се подведох по тези искания и развалих поредицата. Трябваше да се придържам към първоначалния проект и да наблегна на „финансовата” тема.


Я.К.: Според вас жанра „книга-игра” има ли бъдеще, тъй като напоследък, така наречените компютърни игри го поизместиха. И какъв съвет бихте дали на по-младите автори, които се опитват да го възродят?
Джордж:
До преди месец сигурно щях да ви кажа, че книгите-игри са само избледняващ спомен. Сега вече не мисля така.

Към жанра ме върна сайта www.knigi-igri.net и чудесния им форум, които ми показа , че книгите-игри наистина се завръщат!

Колкото до компютърните игри може да се каже, че за сега те имат доминиращо присъствие и вероятно дълго ще бъдат предпочитани пред книгите. Не е тук мястото да обсъждаме причините за това. Само ще спомена, че компютърните игри са по-атрактивни, с повече напрежение и… по-лесни. Имам предвид, че при повечето от тях просто се реагира без много да се мисли.

Мисля, че сега в епохата на „глобалните комуникации” и възможностите на съвременните компютри, книгите игри имат шанс да се възродят в нов онлайн вариант, който успешно да се конкурира с типичните компютърни игри.

На младите автори винаги съм казвал: Пишете смело, импровизирайте и много, много не слушайте чужди съвети. И най-важното! Ако искате да имате успех винаги се съобразявайте с мненията и желанията на читателите си. В противен случай, колкото  и да сте добри, ако не ви разбират сте обречени на забрава!


Я.К.: Вече сме на финала на нашият разговор. Предпоследен въпрос. Около какво е съсредоточена дейността ви в момента, или на кратко казано, с какво се занимавате?
Джордж:
В момента се занимавам с реклама. Графичен и уеб дизайн. Покрай очакваното възраждане на книгите-игри вероятно пак ще пропиша. Вече съм замислил няколко проекта, но е още рано да се говори за тях.


Я.К.: Какво ще пожелаете на всички читатели на сайта?
Джордж:
На читателите на сайта и на всички почитатели на книгите-игри ще пожелая: Четете и играйте повече! Четенето е един от най-добрите начини да „тренирате мисълта” си, а игрите във всичките им форми винаги са били повече или по-малко опростен модел на действителността. Книгите-игри са една чудесна комбинация, едновременно полезно и приятно занимание.

Първо новитеПърво старите

  1. Георги Динковия аватар
    #1 Георги Динков написа на 24 март, 2013г. в 14:41 часа

    „Господаря на мрака” съм я препрочитал около 30 пъти може би...с онова странно помощение, което доколко си спомням беше наречено "Секървил Хол"... ? И историята за МЕЧЕТО..... :)

  2. Георги Динковия аватар
    #2 Георги Динков написа на 24 март, 2013г. в 15:22 часа

    О, извинявам се, объркал съм книгата-игра! Аз имах предвид "Господарят на душите" ...

Публикувай коментар

  • CAPTCHA Image   Кликнете тук, ако неможете да разпознаете кода.
  • (Моля, въведете текста от картинката по-горе. Големината на буквите не е от значение.)

  • Поддържани икони: :) ;) :D :( ;( :* :P :|
  • Позволени маркери: <a> <i> <b> <em> <u> <s> <strong> <code> <pre> <p>
  • Всички други маркери ще бъдат игнорирани, освен ако са в <pre> (използвайте тези за блокове от кодове)
  • Външните линкове ще имат добавен rel="nofollow" атрибут